И тази година летуващите по българското Черноморие се приготвят за посрещане на Джулай Морнинг (July morning).

Това е традиционен хипи празник у нас, възникнал още към средата на 1980 г. (във Варна). Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.

Разбира се в последствие празникът започва да се чества и от хора, далеч от морския бряг.  Разпространява се и в градовете и селата от цяла България. Особено популярни са бреговете на реки и всякакви водни басейни, хълмисти местности с възможно най-широка видимост на терена, както и всяко възвишение около големите градове. А последно време и чрез представителите на нощния жовпт – клубове, барове, дискотеки.

Лозенец е типично рибарско селце, осигуряващо прясна риба и рибни деликатеси за местните ресторанти. Намира се в Югоизточна България в близост до Странджа планина. Малките двуетажни къщи и вили са превърнати в хотели и квартири за гости. Измервания сочат, че морската вода в курортното село е най-чиста по българското Черноморие, а наличието на полезни микроелементи, като магнезий, калций, йод, бром и др. са оценени високо от специалисти от целия свят. Първоначално селото се е наричало Емберли, по името на известния сорт грозде, който се отглежда в района, а по-късно е преименувано на Лозенец.

Сред забележителностите на Лозенец е църквата “Св. Георги“ – изградена изцяло с дарения. Само на 1 км северозападно от селото, непосредствено преди прекрасния плаж на бившия к-г Корал, се намира и пещерата Мечата дупка, заобиколена от 2 райски плажа. В близост се намират – Национален парк Странджа, реките Велека, Караагач и Дяволска, природен резерват „Ропотамо”. За туристите се провеждат екскурзии с лодки по течението на реката всеки ден от седмицата. Село Велика и Ботаническата градина на семейство Серафимови се намира на 4км югозападно, откъдето туристите могат да закупят от предлагащите се растителни видове. На територията на селото има много плажове Централен, Корал, Оазис, Мечата дупка, Малък и Бабешки.

Официалният празник на селото е 6 май. В селцето се организират множество различни културни прояви и конкурси. Провежда се и национален шампионат по сърф, както и ежегодна фотофиеста.

Кресна е град, който се намира в Югоизточна България по поречието на река Струма, която в продължение от 20 км е оформила причудливото и живописно Кресненско дефиле – една от най-важните територии за опазване на биоразнообразието в България. Градът се намира на 30 км южно от Благоевград. Археологически находки, датиращи от древността, свидетелстват за ранното заселване на района.

Според една хипотеза тук се е намирал град Александрия, който е бил първият град, построен от Александър Македонски. Ключов момент в историята на града е Кресненско-Разложкото възстание, което избухва на 05.10.1878 г. в резултат на несправедливото разделяне на България след Берлинския конгрес. Въстанието обаче е краткотрайно и неуспешно и бързо е потушено. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание. Една от основните забележителности на града са Кресненски земни пирамиди – Мело. Те са разположени срещу гарата в града и представляват интересни пясъчни сипеи, които по състав и вид наподобяват Мелнишките пирамиди, но се отличават от тях с видимо по-малко разнообразие на формите си. Тук се намира манастирът „Св. Пророк Илия”. Сред религиозните паметници в района, задължително трябва да се види и храмът костница “Св. Иван Рилски”, построен в памет на загиналите във войните 1912-1913 г. Кресна е изходна точка до Синанишкото езеро, в подножието на пиринския връх Синаница. Това е популярна и уникално красива курортна местност, а на брега на езерото е разположена и едноименната хижа Синаница.

Ягодинската пещера е една от най-красивите известни за хората пещери в България. Тя е и най-дългата осветена такава. Намира се близо до с.Ягодина, на 22 км. южно от град Девин. Ягодинската пещера е известан още и с името като „Имамова дупка“. Проучването на пещерата започва през 60-те години на ХХ век, под ръководството на Димитър Райчев.

Част е от неповротимия карстов комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км, като е изпълнена с много лабиринти, пропасти и етажност.

За туристите са изградени здрави конструкции и подиуми с дължина над 1 км, по които може да се ходи спокойно и цялото внимание да е съсредоточено върху уникалните карстови образувания – вълшебно съчетание от подземни форми и багри. Посетителите могат да се радват на невероятните и разнообразни карстови форми – сталактити, сталагмити, дендрити, пещерни перли, драперии и т.н. Туристическият маршрут минава през няколко напълно различни и спиращи дъха „зали”. За малкото прекарано време в пещерата, остава дълготраен спомен.

На около 30м. над изхода на пещерата се стига и до естествения й вход. Той е превърнат в музей на неолита и там може да се натъкнете на сечива и инструменти от бита на праисторическите хора. Безспорно това е едно от кътчетата на нашата Родина, които трябва да се посетят. Ягодинската пещера е част от 100-те национални туристически обекта.

Наименованието на ждрелото идва от местоположението му – от двете страни на река Буйновска, там където скалите се стесняват над реката.
Буйните планински води са прорязали варовитите скали, създавайки неповторим с красотата си земен рай. Отвесните скали са толкова близо, че създават илюзията, че могат да се прескочат.

През 1971 г. ждрелото е обявено за природна забележителност.
Над него се издига връх „Св. Илия”, а гледката от там смайва и най-твърдите.
Вървейки покрай жделото не след дълго пред хоризонта се появява с. Ягодин и невероятната Ягодинска пещера.

За хората, пристръстени към суровата и величествена красота на природата – Родопите ще Ви осигурят секвъщи дъха гледки и преживявания.

Планината гали и привлича със своето великолепие. Затова е получила и названието „Магическата планина”. Не е сигурно къде е скрито вълшебството на планината – дали в заоблените била или в боровите гори, или в хората-любители, променящи лика на планината.

Приятна за туризъм, Родопите се посещават от много хора на всякакви възрасти. Дали нагоре към върховете, дали надолу към подножието, планината няма да Ви измори или натовари с тежки преходи и стръмни пътеки. Това е едно от малкото останали кътчета дива природа в цяла Европа. Прочути са с богадството си от редки и изящно красиви цветя – Родопска теменуга, Родопски крем, лале и символа на планината – Силивряка. Униклано растение, притежаващо свойството да се съживява, след години на хербализация. Легендата разказва, че цветето се е появило от сълзите на Орфей след смъртта на Евредика.

Истинската магия на Родопите може да се усети в някое китно местно селце. Родопчани са известни с гостоприемството и сърдечността си. Средните летни температури са около 25 градуса, така че планината е идеално място за спасение от сезонните горещини. Лятото е тихо и прохладно, без ветрове и излишни дразнения.

В сила от 01.10.2002 г. Обн. ДВ. бр.95 от 8 Октмври 2002г., изм. ДВ. бр.58 от 27 Юни 2003г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2005г.

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за определяне, основанията за отказ, за прекратяване, както и за промяна на категорията на обектите по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма, наричани по-нататък „туристическите обекти“ или „обектите“.
(2) Категоризирането на туристическите обекти се извършва от кмета на общината по местонахождението на обекта или от министъра на икономиката съгласно чл. 9 и 10.

Чл. 2. (1) Туристическите обекти, подлежащи на категоризиране по реда на наредбата, са:
1. средствата за подслон – хотели, мотели, вилни и туристически селища, съгласно приложение № 1;
2. местата за настаняване – пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги, съгласно приложение № 2;
3. заведенията за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, съгласно приложение № 3.
(2) Характеристиките на обектите по ал. 1, както и техните видове са посочени в приложение № 4.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Не подлежат на категоризиране по реда на наредбата заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни заведения, лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане.

Чл. 3. Хотелиерство или ресторантьорство се извършва само в туристически обекти, които са категоризирани или за които е открита процедура за категоризиране по чл. 13, ал. 2 или по чл. 14, ал. 2.

Чл. 4. Хотелиерство или ресторантьорство се извършва от лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;
2. извършва дейността в категоризиран туристически обект;
3. не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност.

Глава втора.
СИСТЕМА И ОРГАНИ ЗА КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТИ

Чл. 5. Туристическите обекти се категоризират в следните категории: „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“ във възходяща градация съгласно изискванията на наредбата.

Чл. 6. Средствата за подслон се категоризират в следните категории:
1. хотели – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
2. мотели – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
3. вилни селища – „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
4. туристически селища – „две звезди“, „три звезди“ или „четири звезди“.

Чл. 7. Местата за настаняване се категоризират в следните категории:
1. пансиони – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
2. почивни станции – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
3. семейни хотели – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
4. самостоятелни стаи – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
5. вили – „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
6. къщи – „една звезда“, „две звезди“ или „три звезди“;
7. бунгала – „една звезда“ или „две звезди“;
8. къмпинги – „една звезда“ или „две звезди“.

Чл. 8. (1) Самостоятелните заведения за хранене и развлечения се категоризират в следните категории:
1. ресторанти – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
2. заведения за бързо обслужване – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“ или „четири звезди“;
3. питейни заведения – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“ или „четири звезди“;
4. кафе-сладкарници – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“;
5. барове – „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“.
(2) Категориите на всеки от видовете заведения за хранене и развлечения по ал. 1 са посочени в приложение № 3.
(3) Заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към средствата за подслон и местата за настаняване, могат да получат категория, различна от категорията на средството за подслон или мястото за настаняване, като разликата между тях е не повече от „една звезда“.

Чл. 9. (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Кметът на общината по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране (ОЕКК), прието с мнозинство 2/3 от състава й, присъстващ на заседанието определя категория на:
1. средствата за подслон – категория „една звезда“, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
2. семейните хотели, пансионите, къщите и самостоятелните стаи и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения – категория „една звезда“, „две звезди“ и „три звезди“;
3. другите места за настаняване – категория „една звезда“, „две звезди“, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
4. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „една звезда“ и „две звезди“.

Чл. 10. (Доп. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Министърът на икономиката по предложение на Централната експертна комисия по лицензиране и категоризиране (ЦЕКЛК), прието с мнозинство 2/3 от състава й, присъстващ на заседанието определя категория на:
1. средствата за подслон – категория „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ и „пет звезди“, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
2. местата за настаняване, с изключение на семейни хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи – категория „три звезди“, „четири звезди“ и „пет звезди“, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;
3. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „три звезди“, „четири звезди“ и „пет звезди“.

Повече информация на: http://www.bcee-bg.org/dyrjaven_vestnik_2005/broi_1/26.htm